На 3 юли 2002 година, докато стадион "Академик" бива разтърсван от мощните звуци на метъл чудовищата Halford и Slayer, в НДК ще се проведе един по-различен концерт. Може би не толкова агресивен и първичен, колкото интелектуален и вглъбен, изящен и виртуозен, тежък и изтънчен. Концерт на кралете на прогресив метъла Dream Theater. Месец преди очакваното събитие разговаряме с клавириста на състава Jordan Rudess в ексклузивно интервю, специално за читателите на Про-Рок. Про-Рок: Здрасти, Jordan! С какво се занимаваш сега, преди да връхлетите върху София? Jordan: В момента имаме почивка от 5 седмици, през която отпускаме, почиваме си и се зареждаме с енергия за предстоящите шоута. Какво са очакванията ти от концерта ви в София? Тъй като ще свирим при вас за първи път, ще бъде изключително вълнуващо за нас, а и за много хора от България, надявам се. Ще направим страхотно шоу! Какво знаеш за България? Не много, опасявам се. Надявам се, че по време на краткия си престой ще успея да науча повече. Би ли споделил кои песни смятате да изсвирите тук? Мислим да ви изпълним подбрани неща Six Degrees Of Inner Turbulence, както и разнообразен материал от различните ни албуми досега. Какво да очакват феновете ви? Много! Те ще бъдат изключително доволни и щастливи - няма да ги разочароваме! Ще изсвирите ли заглавното 42-минутно парче от последния албум? Да, но не цялото. Ще има ли някакви изненади? Най-вероятно да, обаче още не сме уточнили подробностите по шоуто. Какво мислиш за концерта на Halford и Slayer, който ще се състои по същото време в София? Ами, ще бъде готино, де да знам... Нашето шоу ще е по-разнообразно, ще свирим и по-мелодични неща, докато другият концерт ще бъде здрав метъл! Не се ли опасяваш, че много метъл фенове ще предпочетат именно Halford и Slayer пред Dream Theater? Ако са по-закостенели, ще отидат на Halford и Slayer; ако са широкомислещи и с отворено съзнание - ще дойдат на Dream Theater! Докато сме още на вълна концерти, кое шоу ще запомниш за цял живот? Тези в родния ни град - Ню Йорк. Атмосферата тук е адски приятна. Иначе не си спомням много концерти - повече ми прави впечатление, когато свирим на някое ново, непознато място. Със сигурност ще запомним България, тъй като никога преди не сме идвали при вас. Да поговорим малко за музика. Би ли ми казал какво мислиш за всеки студиен албум на Dream Theater? When Dream And Day Unite - пълен е с интересни идеи, групата тогава е много млада, но талантът й личи. Самобитен певец, но не може да се сравнява с James. Не е това, в което групата ще се превърне после, но е хубав. Images And Words - стилът на групата вече е намерен, албумът звучи едновременно класически и прогресив, но е много по-мелодичен. Велик е! Бях много въодушевен, когато го чух. Още помня първия път, когато го слушах - бях изумен от уникалната техника на Petrucci. Горе-долу тогава те ми бяха предложили да се присъединя към тях, но аз не го направих. Awake - много по-твърд и здрав албум, пеенето на James също е доста по-агресивно... Six O'Clock и Erotomania са ми любими. Falling Into Infinity - много фенове не го харесаха, защото го смятаха за комерсиален. За мен обаче албумът си е много добър. Звукът му е омагьосващ. Е, има една-две песни, които не са кой знае какво, но останалите са страшно добри. Scenes From A Memory - албумът, с който аз се присъединих към групата, ето защо той е от изключителна важност за мен... А също и за групата - извършена е голяма промяна в състава - клавиристът е сменен, хората имат най-различни очаквания: "как ли ще звучат Dream Theater сега" и т.н. Аз бях свирил с Petrucci и Portnoy в проекта Liquid Tension Experiment. Затова се появих в Dream Theater сякаш понесен от вихър. Всички бяхме страшно въодушевени, когато се захванахме да работим заедно - и мисля, че тази енергия, възбуда и предизвикателство струи от всеки тон на този албум! Six Degrees Of Inner Turbulence - това е просто следващото ниво от развитието на групата. Вече се познаваме отлично, от повече време, и се разбираме много по-добре, експериментираме още по-свободно, като този албум според мен е едно истинско предизвикателство както за феновете ни, така и за нас. Кои са най-добрите песни на Dream Theater според теб? О-о-о, труден въпрос. Може би The Spirit Carries On и The Dance Of Eternity от предпоследния албум, както и заглавната песен от последния. Разкажи как стана член на Dream Theater? Когато записвахме втория Liquid Tension Experiment, момчетата ме попитаха дали имам желание да се присъединя към състава. Всъщност те искаха да ме вземат още преди това, както ти казах, но тогава им отказах, защото свирих в Dixie Dreggs - бандата на Steve Morse, който сега е в Deep Purple. Опиши всеки член на групата с няколко думи. Mike Portnoy - много обаятелен, енергичен и упорит човек. Превъзходен барабанист. Направлява в много отношения бандата и се грижи много добре за бизнес-въпросите. James LaBrie - канадец, много топъл и приятен като човек, има невероятен глас. John Myung - басистът ни с азиатски произход. Той е много тих и мълчалив, отдава се изцяло на своя инструмент... Понякога с часове си стои в стаята и свири на баса си. John Petrucci - изключително надарен и виртуозен музикант с невероятна памет - кагато свирим и композираме заедно, може да си спомни всяко нещо, което е импровизирал... Обича нещата да са винаги точни и идеални, не понася лентяйството, голям перфекционист е. Jordan Rudess - в много отношения съм човек, с когото околните лесно се разбират, не правя проблеми, но когато се отнася до музика, имам свои идеи, които бясно отстоявам... Харесвам страшно различна музика - от леки и изящни пиеси за пиано до тежък рок. Обичам да си говоря и да се запознавам с хора от цял свят. Какво е усещането да си част от група като Dream Theater? Невероятно е. Страхотно е да свириш музиката, която харесваш, с хората, с които се разбираш чудесно. Всички в тази банда сме страхотни професионалисти и обожаваме да свирим тази музика. Освен това обожавам да пътувам и по света, да виждам различни народи и страни... Ние правим и винаги ще правим това, което харесваме, защото има много групи, които свирят само за пари, чиято музика се върти по радиостанциите и е много популярна... Нашата музика не е толкова популярна, ние сме нещо като ъндърграунд навсякъде по света, но стойностен и заслужаващ сериозно внимание ъндърграунд. Много хора слушат Dream Theater и се кефят на нашата музика, без да сме някакви тъпи поп звезди. Затова се чувствам късметлия и съм дълбоко удовлетворен от това, че съм част от Dream Theater. С какво се характеризира творческият процес при вас? Всички се събираме в студиото, дрънчим си на инструментите, забиваме яко, импровизираме, подхващаме нещо и го свирим. Понякога имаме готови идеи, друг път просто си измисляме в движение. Когато на някой му хрумне нещо, всички останали спират да свирят и се вслушват в това, което е измислил и ако ни се хареса, го подхващаме. Това, което е характерно за Dream Theater е, че обичаме да композираме и създаваме новия материал всички заедно накуп, в една стая. Така всеки изслушва внимателно останалите, обсъждаме различните идеи, съобразяваме се с всекиго при определянето на посоката на състава. При много групи основните идеи се създават далеч от групата, което води до неразбиране от останалите, недоизпипване и несъпричастност към идеите и крайният резултат често е някакъв шум. Какво мислиш за бившите клавиристи на състава Derek Sherinian и Kevin Moore? Според мен Dream Theater са имали изключителния късмет да имат такива виртуозни клавиристи като тях. Kevin си пада повече по по-мелодичните неща, докато Derek е по-рокендрол и хеви ориентиран. Kevin свири страхотни партии в Six O'Clock - там има невероятно соло, както и в Take The Time. Аз пък съм по-класически ориентиран, обичам оркестрациите - виж симфоничните моменти в Scenes From A Memory - и се кефя на страшно много различни стилове. Как виждаш развоя на музикалната сцена? Не ме интересува толкова какво става в съвременната сцена, понеже Dream Theater се концентрират повече върху класиката. Нашата музика е тясно свързана с класическата, както по отношение на композирането, така и по отношение и на самите ни песни. Съвременната сцена се диктува от най-различни моди, които се сменят непрекъснато. И много бързо. Ние нямаме желание да ги следваме или да се съобразяваме с тях. Ето че например сега мощният метъл отново възвръща своята популярност и хората отново започват да се кефят на грандиозния китарен звук... Имам предвид Linkin Park например, които комбинират скречове с мелодични елементи и хеви метъл. За жалост модите се сменят толкова бързо, че групите изчезват и се появяват като от някаква въртележка. Обаче вкарахте някои модерни елементи в последния си албум... О, сигурно говориш за Glass Prison. John Petrucci и Mike Portnoy бяха ходили на някакъв концерт на Pantera, точно преди да напишем песента. Помня, че бяха много въодушевени и възбудени и искаха да направим някакъв ултра хеви метъл. Кои банди са оказали най-голямо влиание върху Dream Theater? Metallica, Iron Maiden, Yes, Pink Floyd… Моите лични влияния се коренят навярно в музиката на групи като Gentle Giant, King Crimson, Emerson, Lake And Palmer… Смесица от метъл и прогресив рок. Ами Rush? О, Rush… Естествено - как можах да ги прoпусна. Също и Radiohead. Кой е любимият ти албум на Dream Theаter? Най-много обичам последните два, тъй като свиря в тях. И може би Images And Words. Откъде дойде вдъхновението да направите албум като Scenes From A Memory? Историята дойде от John Petrucci. Той се занимаваше с нея от доста време, проучваше сума ти неща, ровеше се из много книги... Той бе инициаторът. Според мнозина Scenes From A Memory е най-добрият ви албум досега. Какво ще кажеш по този въпрос? Мисля, че е интересно. Това е албумът, с който аз влязох в отбора на Dream Theater, затова се чувствам поласкан, че е чак т-о-о-лкова високо оценяван... Да, в този албум съставът е изключително силен, всички имат сходен поглед върху музиката... Новият ни албум също е изключителен и представя следващото ниво от развитието на групата. На един концерт в Барселона сте изсвирили целия Master Of Puppets на Metallica - от първата до последната песен. Възнамерявате ли да повторите някога този експеримент? О, в България е абсурд да го направим, но иначе е възможно. Когато го изпълнихме, свирихме две нощи в едно и също място, така че това бе част от нашето шоу - да изсвирим цял албум на друга група. Има ли лидер в Dream Theater? Може би Mike. Той се грижи за много неща, както ти споменах мимоходом. Той избира обложките на албумите и прави какво ли още не. John Petrucci също се занимава с част от бизнеса на групата... Може би най-точно бих ти отговорил, като ти кажа, че за различните аспекти от нещата около Dream Theater се грижат различни хора. Кой ще поеме контрола в свои ръце зависи от различните ситуации. Правите сложна и интелектуална музика. Как си обясняваш грандиозния ви успех? Мисля, че това е много интересно. Хората изглежда са много гладни за музика, която е по-дълбока от комерсиалните и модни неща, заливащи ги ежедневно. Dream Theater се справя прекрасно с тази задача според мен - имаме голям лейбъл, който се грижи албумите ни да достигат най-различни точки на света. За нашите фенове е много важно да ни има, защото ние им даваме нещо специфично. Ето защо те са толкова ентусиазирани и жадуват всеки наш продукт. Има множество други прогресив групи, които не са чак толкова известни, колкото сме ние. Много съм горд, че съм част от тази група и че музиката ни достига до толкова много хора навсякъде по света. Какви са последните ти думи към феновете ви преди концерта? България, приготви се да рокясаш здраво с Dream Theater! С нетърпение очакваме да дойдем при вас и мисля, че и вие, и ние ще си изкараме страхотно! |
| за контакти: | dtsofia@mail.bg |
| office@agencyprima.com |